От 2014г. в България производителите на храни ще са задължени да обявяват на етикета съдържанието на мазнини, въглехидрати, холестерол, наситени мастни киселини и трансмазнини, съобщи проф. Стефка Петрова, експерт по хранене в Центъра по общественоздраве и анализи. Тогава изтича гратисният период на европейска директива, която влязла в сила през ноември 2011г.

Причините са епидемията от затлъстяване, която засяга все повече страни в ЕС, а също и негативният ефект върху здравето от прекомерната консумация на някои вещества, които се влагат за индустриалното производство на храни. Най-оспорвани са трансмазнините, за които има някои сведения, че влияят канцерогенно, поясни експертката. В момента нито производителите, нито търговците са задължени да ги обявяват на етикета и така хората се тъпчат с вредни храни без да осъзнават това.

Трансмазнините най-често са от палмово и кокосово масло. Поначало те съдържат много големи количества наситени мастни киселини, които вдигат лошияхолестерол. Имат обаче определени предимства, които ги правят атрактивни за хранителната промишленост. Палмовото масло се окислява трудно, освен това е твърдо. Дава плътна консистенция на продукта, затова го влагат много в сладоледи, десерти и маргарини.

“Само палмовото масло не е най-лошият вариант. По-опасно е, когато то е хидрогенирано, за да стане още по-твърдо. А у нас масово се внася хидрогениран продукт – това са растителни мазнини, но променени чрез химически процес. За да стане по-твърда мазнината, се отнемат двойни връзки от двойно ненаситените мастни киселини. Така от олиото се правят маргарините. В процеса обаче голяма част от мононенаситените мастни киселини стават наситени – тоест от полезни се превръщат във вредни. Променя се консистенцията – от течна в твърда. Получава се т.нар. трансформа, която е още по-рискова за здравето. Тя увеличава лошия холестерол и намалява”, обяснява проф. Петрова.

Експертите по хранене са не просто против палмовото масло, а срещу дехидрогенираното, допълва тя. След като науката категорично доказва, че трансмазнините влияят зле на здравето и трябва да се избягват, в Европа повечето маргарини вече не използват тази технология. У нас обаче не е така. Всички маргарини с изключение само на един съдържат вредната съставка.

Много маргарини в Европа вече съдържат масла като рапичното, сусамовото, ореховото, чиито мазнини след това в организма се превръщат в омега-3 мастни киселини (съдържат се в мазната риба) и имат защитно действие. За производството им не се използва дехидрогенацията, друга технология, която запазва свойствата на растителната мазнина. След това тя се обогатява с витамини и се получава продукт, който е по-добър от маслото, разказва проф. Петрова.

Трансмазнините са забранени в Ню Йорк и още на много други места. В ЕС обаче още умуват. Като член на групата по физическа и хранителна активност към Европейската комисия преди съм поставяла въпроса да се сложи някакво ограничение за използването на трансмазнини в храните, защото смятам, че в нашия регион от производителите няма да тръгне инициатива в интерес на обществото, каза експертът по хранене. Отговорът обаче бил, че на този етап не може да се въведе забрана, защото съпротивата на хранителната индустрия била много голяма и се смята, че ограниченията няма да проработят.

Успех е, че поне се прие директивата за обявяване на съдържанието на трансмазнини, която става задължителна през 2014г., коментира прф. Петрова. Според европейските експерти информираният избор бил достатъчна бариера пред вредните храни. В момента в ЕС, и в България също, няма изискване за задължителна информация на етикета за химическия състав на продуктите. Затова потребителите трябва внимателно да избират какви храни купуват, а не просто да посягат към най-евтиното, което след години ще им излезе скъпо с оглед на здравето, смята известната диетоложка. Много страни като Финландия, Холандия, Швеция вече са въвели такова изискване за задължително обявяване на етикета по своя инициатива , а също и наредби за ограничаване на трансмазнините в храните.

Трансмазнините съществуват и в естествен вид, отбелязва проф. Петрова. Съдържат се в млякото и месото на преживните животни, но има много проучвания върху тях и изводите са, че нямат толкова негативен ефект, колкото получените след дехидрогениране на растителни мазнини, обобщи експертът.

проф. Стефка Петрова, източник: bolenzdrav.com